Ами да нали така започват приказките…”Имало едно време…”, а защо няма днес?!?! Защо днес никога не е като “едно време”, какво се случва с принца след “и заживели щастливо…”, как така изведнъж той се превръща отново в жабок и то досадно лазещ по нервичките? Неее…не си мислете, че съм мъжемразка, просто нервите ми са леко опънати от “принца” в моят живот! Може би скоро отново няма да мога без него (не че сега мога де!!!) и пак ще мигам щастливо, но сега си мисля само за това, как така нещо толкова красиво може да бъде помрачено от ежедневието. А дали аз не греша…трябва ли човек да жертва всичко заради кариерата???…Аз мисля, че НЕ! Но аз съм просто жена, аз не ги разбирам тези мъжки идеи, не разбирам от логика, аз слушам сърцето…там може би е моята грешка!

Незнайно защо, винаги когато нещо не е наред, мен ме обхваща някакво странно чуство на безпомощност…мдаа кофти работа!!! Опит да мисля…неуспешен, просто в главата ми се блъскат толкова мисли, че чак не откривам начина да се съсредоточа върху една. Ровя из нета, чета “повдигащи духа блогове” и…нищо! Нищо освен един глупав въпрос, а именно “Има ли смисъл изобщо?”. За всичко е виновна “любовта”, дааааа…няма друго обяснение. И защо хората не общуват, по-лесно ли е да премълчиш проблема и просто да чакаш да отмине? Не прераства ли така той в по-голям? Защото някъде там в бягането от отговорите човек губи и доверието на другия.

Това си заслужава да бъде повторено, “откраднах си го” от някъде, дори непомня от къде, но ме накара да се замисля!

… Оглеждам се… около мен няма нито решетки, нито огради, нито охранители… в такъв случай аз трябва да съм свободна, нали?! Но такава ли съм всъщност? Каква съм? Ако ми се прииска мога да скачам, да пея, да отида тук или там, но това прави ли ме свободна?

Едва ли! Има толкова неща, които ме ограничават и ме правят несвободна. И това не съм само аз, това си и ти, и той, и тя, и то… това се всички ние…

Welcome to WordPress.com. This is your first post. Edit or delete it and start blogging!